Аватар Consult.law
Публикувано на
21 февруари, 2018 г.
Статия Няма коментари

Отговорността на управители и съдружници за данъчни задължения на дружествата им

Отговорност за данъчни задължения

През 2017 г. влязоха в сила нови разпоредби в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които засягат отговорността на управителите, прокуристите, представителите, съдружниците и акционерите в търговски дружества за публичните данъчни и осигурителни задължения на същите дружества. Промените влязоха в сила на 04.08.2017 г., като впоследствие бяха отново допълнени от бр. 92 на ДВ за 2017 г., като допълненията към тях влязоха в сила от 21.11.2017 г.

 

Какво е новото?

След влезлите в сила изменения на закона, чл. 19, ал. 5 от ДОПК гласи, че мажоритарните собственици на капитала на дружеството, включително мажоритарните съдружници или акционери, имащи това качество към деня на възникване на задълженията, които недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции, отговарят за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Отговорността е пропорционална на участието им в отчуждената част от капитала.

Същата отговорност носят и лицата, съдружници или акционери, които притежават миноритарни дялове от капитала, когато едновременно или последователно за период, не по-дълъг от три месеца, недобросъвестно прехвърлят дружествени дялове или акции, чиято обща сума представлява мажоритарен дял от капитала.

Собствениците на капитала, в това число съдружниците или акционерите, които са получили скрито разпределение на печалбата, отговарят също за неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на юридическото лице за периода, в който са притежавали това качество, до размера на полученото, освен ако скритото разпределение е декларирано.

В следствие от това изменение, при прехвърляне на дялове или акции от капитала на дружеството, Национална агенция за приходите (НАП) на практика може да търси отговорност за публичните задължения на дружеството и от лицата, които вече не притежават мажоритарната част от капитала му. Важно е да се отбележи обаче, че отговорност от тях не може да се търси преди прехвърлянето, а след това.

 

Каква е целта на тези промени?

Законовите промени целят да противодействат на установената практика тежко задължени към държавата дружества да бъдат прехвърляни на трети лица и след това „изоставяни“, без реална дейност и активи, а в резултат от това, държавният бюджет не успява да си събере вземанията от тези лица и остава ощетен. В същото време обаче, вменената отговорност по чл. 19, ал. 5 от ДОПК ще засегне и работещи дружества, които извършват дейност. При тях е важно, ако мажоритарният собственик на капитала напуска дружеството, да осигури публичните му задължения да бъдат надлежно погасени.

 

Само съдружници и акционери ли носят отговорност?

В ДОПК се въвежда също и отговорност на управителните органи, както и на съдружниците или акционерите за случаите, когато, поради намаляване на активите на дружеството, не могат да бъдат заплатени публични задължения. Управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник носят отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски:

  • извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;
  • извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Отговорност в тези хипотези носят мажоритарни съдружници или акционери, когато действията са извършени по тяхно решение, с изключение на негласувалите и гласувалите против. Отговорността за непогасените задължения е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

 

Аз обаче не знам, че дружеството ми има публични задължения.

Важен момент е законовото изискване за недобросъвестност. Съгласно чл. 19, ал. 5 от ДОПК, тя би била налице, ако съдружникът или акционерът е знаел, че дружеството е свръхзадлъжняло или неплатежоспособно и разпореждането е извършено преди обявяването в търговския регистър на молбата на длъжника за откриване на производство по несъстоятелност, или вписването на решение на съда по несъстоятелността за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. Тази законова дефиниция обаче е по-скоро непълна и е възможно съдебната практика да се насочи към разбиране на недобросъвестността изобщо като знание за наличието на публични задължения. Отделно от това, чл. 19, ал. 10 от ДОПК изрично посочва, че е налице недобросъвестност, когато действието е извършено след като е образувано производство по ДОПК за контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство до 6 месеца от приключване на производството.

Продавате дялове или акции от търговско дружество? Консултирайте се с адвокат за най-добра защита на интересите Ви при продажбата.

Коментирай